Помпей (на латински: Pompeii, на италиански: Pompeï) е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на
Везувий през 79 г. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.
Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 век пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през XVIII век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град с около 2,5 милиона посетители годишно.
География
Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в
Неаполския залив. Градът е разположен между бреговете на Херкулан и Стабии. Изграден е върху възникнало при по-ранно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 m), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий.
История
Ранна история на града
Последните разкопки показват, че в I хил. пр. Хр. е съществувало селище при съвременния град Нола, което през VII век пр. Хр. е преместено по-близо до устието на реката Новото селище, Помпей, според древногръцката митология било основано от Херакъл, но всъщност негови основатели са оските. Името на града може би произхожда от оското бройно числително pompe – пет, макар това да е само предположение. Според историка Страбон населението на града в древността се е състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове дорийски храм в 525 г. пр. Хр. По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към Аполон. След пораженията на етруските при Куме и
Сиракуза, през 474 г. пр. Хр. региона на Кампания отново е завладян от гърците. Между 424 г. пр. Хр. и 420 г. пр. Хр. Помпей е владение на самнитите. През 310 г. пр. Хр. градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град Нуцерия, а през 290 г. пр. Хр. Помпей, както и всички други самнитски градове се присъединява към римския съюз. Намерени са множество писмени паметници на оските, датирани към 2 век пр.н.е. По това време градът процъфтява. Реализирани са множество обществени проекти като например строежи на пазарни сгради и храмове. Внушителни са и построените частни сгради. Градът е важен пункт по маршрута за стоките, идващи от морето за Рим и Южна Италия (Via Appia).
Римският Помпей През войните през I-II век пр. Хр. Помпей неизменно е на страната на противниците на римляните. Сула обсажда града през 89 г. пр. Хр., като следи от тази обсада могат да се намерят и днес. Едва през 80 г. пр. Хр. Помпей пада под римска власт и е превърнат от Сула в римска колония. Тогава градът се казва Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum. Има данни, че около 2 000 римски ветерани са заселени в голяма затворена област в югоизточната част на града заедно със семействата си. Не е известно дали части на града са отнети от собствениците им за тази цел. От това време произхождат латинските писмени паметници, показващи „романизирането“ на града. Но със сигурност е установено, че в продължение на десетилетия е имало конфликти между новозаселените римляни и старите местни жители. До времето на император Август старите фамилии в града изглежда успяват да възвърнат влиянието си. През управлението на Август градът се превръща в място за срещи на римската аристокрация. През 59 г. според историка Тацит се стига до кървави сблъсъци в събиращия 20 000 зрители градски амфитеатър, по време на гладиаторски борби. Затова император Нерон забранява за десет години провеждането на игри в Помпей. През 62 г. силно земетресение разтърсва региона на Везувий и причинява значителни щети в Помпей, който никога след това не успява да се съвземе напълно. Епицентърът на заметресението е Помпей, съдейки по степента на разрушенията. Сенека посвещава своята VI книга на „Естествени въпроси“ на земетресенията, опитвайки се да успокои населението, тъй като град Помпей представлява олицетворение на отчаяние и разруха. Започва усилена работа по възстановяването на града, която е прекъсната в 79 година.
Градът се споменава в античните източници като urbs, oppidum или municipium и по времето на изригването на Везувий населението му наброява между 8 000 и 10 000 жители. Вулканът Везувий изригва по обяд на 24 август 79 г. Съвременната наука възстановява фазите на изригването и събитията около него са добре описани. Вулканът се събужда внезапно и не дава никакъв знак по време на дните преди самото изригване, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви. Предхождащите земни трусове създават опасения за предстоящо земетресение. Изригването започва с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава. Изригването е придружено от изхвърлянето на огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като смъртоносни куршуми със скорост около 200 km/h. Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите му са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател Плиний Стари, по това време префект на римската флота в град Мизенум, който воден от научен интерес и желанието да помогне отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му Плиний Млади, който описва случилото се подробно в две писма. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.
Редом с Помпей пострадват или са напълно разрушени и други населени места – Херкулан (Herculaneum), Стабии (Stabiae), Оплонт (Oplontis), Левкопетра (Leucopaetra), Таврания (Taurania), Тора (Tora), Коза (Cossa) и Сора (Sora).
Откриване на града и последни проучвания
Ранни разкопки
Скоро след като градът е унищожен, от различни сгради са изкопавани ценни предмети. От повечето постройки са изкопани и отнесени мраморните статуи. През следващите почти 17 века мястото на някогашния град е спорадично заселвано. През вековете иманяри преравят по-достъпните руини за ценности. През 1592 г. при изграждане на канализация Доменико Фонтана се натъква на множество мраморни табли, монети и други. Тогава местността е наречена La Civita – Градът. Кавалерийският генерал княз Д`Елбьоф (d´Elboeuf), чува за това, закупува терен наблизо и започва безразборни разкопки. Между находките му е и мраморна статуя с три фигури – така нареченият Спомен за Херкулан. Част от предметите достигат до саксонския двор на курфюрста Фридрих Август II, чиято дъщеря Мария Амалия Саксонска е запленена от тях. Когато по-късно тя се омъжва в Неапол, тя моли съпруга си разкопките да бъдат продължени. През 1748 г. разкопките са подновени официално с разрешението на неаполитанския кралски двор. Води ги офицерът от инженерните войски полковник Роке Хоакин де Алкубиере, който още през 1738 г. е търсил съкровища в Херкулан и е участвал в разкопките на Д`Елбьоф в Помпей. Първоначалният замисъл е бил единствено да бъдат разкрити евентуални ценни и интересни предмети. Алкубиере обаче не постига значителни резултати и през 1750 г. се връща отново в Херкулан. Въпреки това той успява да установи, че вероятно е попаднал на руините на голямо селище. Понеже смята, че е открил град Стабия, нарича открития театър Teatro Stabina. Четири години по-късно разкопките са подновени под егидата на Академия Херкуланеум. Обектите, които са търсели при разкопките са основно статуи, украшения, скъпоценности, мозайки и стенописи, които били извозвани към Портичи и излагани в специално уреден музей. През 1763 г. била намерена табела с надпис respublica Pompeianorum. Едва тогава градът е идентифициран със сигурност. От 1763 г. става възможно разкопките да бъдат посещавани. Първите експонати са Театърът, Храмът на Изида, Херкуланската порта и къщата (вилата) на Диомед. Испанският крал Карлос III и неаполският Фердинанд IV притежавали изключителните права над откритите съкровища. На посетителите дори е било забранено да рисуват руините. Още по-неприятно за по-късните изследователи било, че двамата разпоредили унищожаването на стенописи, за да не вземе някой нещо тяхно. Едва официалният протест на Йохан Йоахим Винкелман принуждава кралските дворове да прекратят тази практика. В края на ХVIII век Античността е издигната в култ, а античното изкуство – в идеал. По това време отново се събужда интересът към разкопките в Помпей. През 1780 г. Франческо ла Вега става новият ръководител на разкопките.
Голям прогрес при проучванията е постигнат, когато французите завземат Неапол през 1799 г., както и в периода 1806 до 1815 г., когато мястото е под италианска власт. Разкопките вървят планомерно и професионално, като първо е отстраняван пластът земя, лежащ над града. Имало е моменти, когато в разкопките са участвали до 700 работници. Разкрити са части от Форума, както и идващата от север главна улица Via Mercurio и водещата до Форума Via del Foro. Постепенно северните и южните части на разкопките се свързват. Работи се и в посока запад-изток и са разкрити части от Via dell'Abbondanza. Планираното пълно разкопаване на градската стена, което би дало цялостен поглед върху града обаче не се осъществява, тъй като през 1815 г. французите се изтеглят. Въпреки това, основните контури на античния град са очертани. През следващите години археолозите имат сериозни трудности, най-вече от финансов характер. Разкопките напредват бавно, но все пак по това време са разкрити значими обекти като къщите на трагичните поети и на Диоскурите.
Джузепе Фиорели и началото на научните изследвания С назначаването на Джузепе Фиорели за ръководител на разкопките през 1863 г. започва нова ера в изследването на града. Следващите 12 години под неговото ръководство рязко се отличават от дотогавашните. През втората половина на ХIХ век в начините и техниката на археологическите разкопки има огромен напредък. Работата се поставя на все по-научни основи и непрекъснато се подобрява. Така например се въвежда правенето на гипсови отливки, извършват се частични реставрационни дейности. Къщите се разкопават от горе надолу, а не отстрани както дотогава. Това води до ясни научни резултати и възпрепятства разрушаването на стените, както често се е случвало при старите методи заради налягането върху тях от другата, неразчистена част. Полагат се грижи за осигуряването и опазването на вече разчистените части на града, които дотогава са изоставени. Реставрацията се извършва основно под ръководството на наследника на Фиорели – Микеле Руджеро. Фиорели въвежда също така научни методи на воденето на документацията на разкопките. Той разделя града (това деление е валидно и до днес) на 9 района и жилищни квартали (insulae) и номерира входовете на сградите. Наследниците на Фиорели разчистват и последните неразкопани участъци на запад от Via Stabiana. С това цялата западна част на града е археологически проучена. През 1889 г. немският археолог Фридрих фон Дун и архитектът Луис Якоби се опитват да достигнат до по-дълбоките археологически пластове на града и попадат на дорийски храм от VI век пр. Хр. Между 1907 и 1911 г. край градските стени са намерени два некропола от самнитско време (V век пр. Хр.). Под ръководството на Виторио Спиназола между 1911 и 1924 г. е извършено пълното изследване на терена между Via dell'Abbondanza и Sarno-Tor. За да бъдат запазени разкритите стени, фрески, мозайки и надписи, още в края на ХIХ век те са покрити със специални конструкции с керемидени покриви. Прекарани са водопроводи и електричество, най-вече за да се постигне ефект пред посетителите с работещите фонтани и подходящо осветление. Залесяват се и вътрешните дворове на къщите с лаврови дървета и палми, което обаче нанася много вреди и досега създава проблеми на археолозите.
Съвременна археология. От ХХ век до днес.
През 20-те години на ХХ век под ръководството на Амадео Маюри(ръководител на разкопките за почти 40 години) започва сериозно изследване на археологическите пластове от преди изригването на Везувий, което позволява да се добият сведения за историята на населеното място. Под негово ръководство през 50-те години се извършват последните широкомащабни разкопки, които обаче са недобре научно документирани. Маюри разкопава също областта южно от Via dell'Abbondanza и е довършено пълното разкриване на градската стена. Не е извършена обаче качествена консервация, което създава сериозни проблеми на днешните археолози. Разкритата от Маюри част от града, плътно застроена с работилници, ханове и кръчми, дава възможност на посетителите да добият ясна представа за живота в Помпей. За това допринасят и частичните реконструкции и реставрации, извършени през 80-те и 90-те години, заради тежкото земетресение от 23 ноември 1980 г.
В наши дни вече не се провеждат мащабни разкопки. Археолозите се ограничават само с малки сондажи на места, които вече са разкопани, въпреки, че напълно са разкрити около две трети от територията на Помпей. Днес археолозите се опитват да реконструират, да документират и преди всичко да възпрат бързо протичащото разпадане на откритите обекти. Помпей все повече се превръща в международен изследователски проект. Така например Немският археологически институт изследва от 1997 „Casa dei Postumii“.
Предметите, открити от 1787 г. досега са изложени в Националния археологически музей (Museo Archeologico Nazionale) в Неапол.
Постройки
Голяма част от града е заета от обикновени жилищни квартали, често с работилница или магазин към къщите. Привлекателността и славата си Помпей дължи най-вече на луксозните къщи на градския елит. Пред почти всички градски порти имало гробища, които всеки новопристигащ трябвало да прекоси. Колкото по-значим човек бил погребан, толкова по-близо до града трябвало да бъде гробът му. Форумът се намира в средата на стария град в Помпей. На или близо до площада е имало пазари, служебни постойки, базилика, храм на капитолийската троица, първоначално посветен само на върховния римски бог Юпитер, храм на Аполон (най-старата постройка), статуи и триумфални арки. В града е имало и храмове, за които се счита че са на Херкулес-Минерва и Хероон, Изида и Ескулап, Венера, Фортуна. Имало е и множество малки олтари, предимно по кръстовищата, които са функционирали като домашни религиозни центрове. Други обществени постройки в града са баните, двата театъра и амфитеатъра, термите, палестрите.